14.1.2012

Съдбата ме среща с най-различни хора. Знам, че таво не е случайно, взаимно можехме много да си помогнем и да станем по-щастливи. За съжаление малко хора го осъзнават за сега.

Нова година - нов късмет!

От вчера отново останах без работа. Още не мога да го осъзная. Причината е, че една по-възрастна колежка, която е поставена на по-висока позиция се амбицира да ме отстранят. Причината може би е, че ме счита за конкуренция в работата или че иска да "опази" някои колеги да не вземат да ме харесат. На мен това ми се вижда нелепо, но в чуждите очи може да е съвсем логично. Това, което не е логично за мен е, че уж се правят какви ли не кампании за подпомагане на сираци и на хора с проблеми. А когато някой се е заел да си гледа детето макар и сам никой няма ни най-малкото намерение да му помогне. Даже напротив. Трябва ли детето да бъде изоставено в дом за да се сетят някои хора да му помогнат и че за грижите му трябват средства? Но аз въпреки всичко не загубвам оптимизма си и знам, че тези хора, които не само не ми помогнаха, но и попречиха на работата ми ще се сетят за мен и ще ме разберат. Само дано ние със синът ми се оправим някак си в това време.
Друго, което си мисля как доста мъже вече забравиха, че са мъже в името на парите...

Много съм щастлива, че доста хора са прочели написаното от мен. Не знам как са попаднали на блога ми. Благодаря за двата коментара, прави сте! Сигурна съм, че хората, които са изгубили половинката си поради смърт страдат много повече от изоставените умишлено. Но както писахте животът трябва да продължи.
Аз започнах работа. Всичко върви добре за сега, но докато не съм на постоянен договор не мога да съм спокойна. Имам повече колеги - момчета и мъже. Чувствам се добре сред тях. За съжаление не мога да кажа дали и при тях е така. Естествено забелязва се тенденцията - всеки гледа себе си. Не искам да си мисля, че ме избягват, защото съм майка с дете. Може би, ако бах по засукана, направена и мълчалива, щяха да проявяват по-голям интерес към мен. Гледам да се старя да не досаждам много, за да не ме обвинят в някакъв вид тормоз... Представяте ли си?!
Като цяло ми се иска мъжете да се интересуват повече от жените. От всички жени, не само от тези, за които си мислят, че ще задоволят някое и друго покварно желание. Има толкова много жени и толкова малко мъже.. За това те трябва да се грижат за колкото може повече жени. Мисля, че не е мъжествено някой да гледа само как той да се прибере без да мисли за колежките си нпр. Такива на пръв поглед дребни неща ми разкриват доста истини. Чудя се дали мога да променя нещо или и аз да се опитвам да се скатавам като мишка. НО може би вече сте разбрали, че аз не съм такъв човек.
Относно бащата на детето. Много ми хареса какво каза Глория по въпроса. "Той не знае какво изтърва (като пропуска години с детето си)".

12 октомври

Наскоро получих едно: "Гледай си детето". Казвали са ми го и преди, явно хора, които не знаят, че в днешно време дете без пари трудно се гледа. Без работа съм от юли, получавам само детски. Майка ми да е жива и здрава ни помага с някой лев за храна. Тя живее в друг град, вдовица е и работи като учителка. Не се пенсионира, защото иначе ние трябва да умрем от глад. Та вместо помощ от някой аз получих едно - гледай си детето. Жалко, че само с гледане не става. Скоро ще започна дългоочакваната работа. Дано този път всичко върви по-добре. Колеги, които да не искат да те принизят моментално, да няма груба борба за хляба и за надмощие, че този път няма да се откажа лесно!

23 септември 2011

Вчера беше национален празник, но не и за нас. Хубаво го е милил Фердинант, но днес 100 години по-късно за България не може да се каже, че е добре. Има една шепа хора, които може би могат да си позволят да празнуват. Но мнозинството със сигурност е отчаяно. Знам това, защото участвах в провеждане на анкети на произволен принцип в цяла България. Чудя се защо вече не се работи по програми на ЕС. Сякаш всичко вече е наред.. Този, който може да се занимава с това не го прави. А такива като мен, които имат желание да се занимават с това не ги оставят или назначават.

21 септември 2011

Приех офертата за работа, където заплатата е по-голяма. Едвам намерих сили да откажа на другото предложение, защото бяха много мили. Все още ми е притеснено, работата още не е започнала, а вече има кой да действа подривно, надушил нечий успех.. Защо има хора, които като не могат да помагат се чувстват длъжни да вредят?! Защо мъжете не се чувстват длъжни да помагат на жените? Защо има жени готови да застанат срещу жена, за да се подмажат на мъжете?
Ще започна работа след месец. Чудя се как ще живеем дотогава.
Тази вечер отидохме да гледаме безплатния концерт на Taio Cruz и други. Беше много хубаво. Обаче докато се приберем стана късно и нямаше вече много обществен транспорт. Едвам хванахме последното метро, защото синът ми направи страхотен панаир, тъй като искаше да се качи на тролей. Никакви обяснения не помогнаха, за да се успокои. Сигурно беше вече уморен. Въпреки това мисля да го заведа при специалисти другата седмица. :(

19 септември

Днес беше прекрасен ден! Синът ми се справи в училище и се прибра. Първите му думи бяха, че вече си има приятел, който му е като брат. Много се зарадвах, дано приятелството е трайно!
Аз получих две оферти за работа. Изключително се радвам и за двете. Сега се чудя, кое да избера. Едното е с по-ниска заплата, но сигурно и в много хубава среда. Другото е двойно по-висока заплата, но вече съм си патила от сходна позиция. Някои хора освирепяват на такива места понякога, а аз досега не успявах да се преборя. Не върви нито да мълчиш, нито да отвърнеш. Изобщо провокацията беше пълна, като сценка на нивата.
Но като се замислиш аз трябва да изкарвам за двама...Ще трябва да реша до утре.
Уморена съм, ходихме до другия край на София, за да отбележим радостта си от достигналото ни добро.