Не можах да спя. Още по тъмно седнах на компа - моето прозорче към света и хората. Вчера синът ми не искаше да отиде на училище. Не можа дори да си вземе учебниците. Стигнахме до стаята и там той се разпищя, че не иска да влиза. След това тръгна да се прибира сам за вкъщи. Аз доста разстроена трябваше да отида на интервю като сменя 2 вида транспорт. Офисът беше страхотен, огромен, нов, в известна сграда. Интервюто премина по обичайният ред - въпроси и очакване от мен да говоря, след това тестове и листи с полета за свободен текст. В първият момент блокирах на английски. Оказа се, че позицията, която предлагат е по особена - работа в събота, неделя и понеделник.. Аз намекнах, че явно съм кандидатствала по друга тяхна обява, но нали е криза и не откзах директно. Останах с впечатление, че не са очаровани от мен. След това забързах за следващото интервю. Намерих лесно сградата, тъй като е до бул. Витоша. В един апартамент се помещаваше фирмата. Един немец и две българки ме посрещнаха. Атмосферата беше весела, държаха се дружелябно. Опитват се да стартират нещо като малък кол център. Това е, че задачата е да се прозвъняват стотина номера в чужбина с определена оферта. Заплащането е брой успешни обаждания - т.е. тези, които си убедил за каузата.
След това се прибрах вкъщи. Бях решила, че трябва да съм строга към сина си, за да не прави повече панаири без причина. Той беше навън и ме извика. Явно искаше да забравим какво се е случило. Аз започнах да му се карам и да го бия защо не иска да ходи на училище. Сега ми е ужасно мъчно за това. Както каза един познат по-късно с бой може да стане и по-зле. Докато пиша това, моето ангелче - синът ми спи. Толкова много го обичам, толкова е прекрасен. Не искам да остава неук и неползотворен като баща си при майка си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар