18 септември

Днес не се случи нищо особено. Трудно може да се случи нещо без да имаш пари и приятели до себе си. Преди обед намерих 2 лева в чантата си и изпитах неописуема радост. Но не ни стигнаха за обяд и вечеря. Привечер ходих за вода до халите, имаше страшно много народ. Въпреки това София ми се вижда много опустяла и мизерна. Може би, заради положението, в което съм изпаднала и защото пътувам в обществения транспорт. Когато дойдох тук преди почти 3 години, гледах с други очи и голям интерес на това място. Може би и аз имам вина да бъдат убити надеждите ми. Но не се отказвам, утре пак продължавам да търся работа.