Много съм щастлива, че доста хора са прочели написаното от мен. Не знам как са попаднали на блога ми. Благодаря за двата коментара, прави сте! Сигурна съм, че хората, които са изгубили половинката си поради смърт страдат много повече от изоставените умишлено. Но както писахте животът трябва да продължи.
Аз започнах работа. Всичко върви добре за сега, но докато не съм на постоянен договор не мога да съм спокойна. Имам повече колеги - момчета и мъже. Чувствам се добре сред тях. За съжаление не мога да кажа дали и при тях е така. Естествено забелязва се тенденцията - всеки гледа себе си. Не искам да си мисля, че ме избягват, защото съм майка с дете. Може би, ако бах по засукана, направена и мълчалива, щяха да проявяват по-голям интерес към мен. Гледам да се старя да не досаждам много, за да не ме обвинят в някакъв вид тормоз... Представяте ли си?!
Като цяло ми се иска мъжете да се интересуват повече от жените. От всички жени, не само от тези, за които си мислят, че ще задоволят някое и друго покварно желание. Има толкова много жени и толкова малко мъже.. За това те трябва да се грижат за колкото може повече жени. Мисля, че не е мъжествено някой да гледа само как той да се прибере без да мисли за колежките си нпр. Такива на пръв поглед дребни неща ми разкриват доста истини. Чудя се дали мога да променя нещо или и аз да се опитвам да се скатавам като мишка. НО може би вече сте разбрали, че аз не съм такъв човек.
Относно бащата на детето. Много ми хареса какво каза Глория по въпроса. "Той не знае какво изтърва (като пропуска години с детето си)".