От вчера отново останах без работа. Още не мога да го осъзная. Причината е, че една по-възрастна колежка, която е поставена на по-висока позиция се амбицира да ме отстранят. Причината може би е, че ме счита за конкуренция в работата или че иска да "опази" някои колеги да не вземат да ме харесат. На мен това ми се вижда нелепо, но в чуждите очи може да е съвсем логично. Това, което не е логично за мен е, че уж се правят какви ли не кампании за подпомагане на сираци и на хора с проблеми. А когато някой се е заел да си гледа детето макар и сам никой няма ни най-малкото намерение да му помогне. Даже напротив. Трябва ли детето да бъде изоставено в дом за да се сетят някои хора да му помогнат и че за грижите му трябват средства? Но аз въпреки всичко не загубвам оптимизма си и знам, че тези хора, които не само не ми помогнаха, но и попречиха на работата ми ще се сетят за мен и ще ме разберат. Само дано ние със синът ми се оправим някак си в това време.
Друго, което си мисля как доста мъже вече забравиха, че са мъже в името на парите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар